Close

SDGASDGADSGASD

Елена Бакърджиева е част от управленския екип на Арт Е Факт.
Почти през целия си съзнателен живот, тя пише.
След създаването на Арт Е Факт, успяхме да я мотивираме да сподели творчеството си с широк кръг от хора и това я мотивира да издаде книга.
През 2021 г., предстои издаване на първия авторски проект на Елена.
Можете да прочетете част от нейното творчество тук.

Баща ми

Човек, водач, приятел,
Баща, работодател, брат, съпруг!
Любов, мечта, доброжелател,
Съвет и пътеводна светлина!
Пътека, висота и слънце,
Кураж, височина, ръка!
Уважение и нито зрънце
Помисъл за никаква злина!
Рамо, сигурност, утеха,
Слава, милост, доброта!
Всички качества, познал човекът,
Са качества, на най-прекрасния баща!

Автор: Елена Бакърджиева

Брат ми

Той е мойто приключение,

Моето „Добре, съгласен съм!“

Той е мойта сянка за спасение,

Ако съм в средата на ужасен сън.

Той е мойто вдъхновение,

Мойто утре, вчера, днес!

Той ми даде своето умение,

На света да гледам с интерес.

Той е мойто правосъдие,

Мойта правда и късмет.

Всякога ме пази, кат с оръдие,

В миналото… И до днес.

Той е и усмивка, но и нерви,

Той е меланхолия и гняв.

Той мой пример е за поведение,

Той за мен – на всичко е готов.

Той е моето приятелство.

Той е моят покровител.

От него, аз не ще пострадам от предателство,

Защото брат е мой и мой учител.

Автор: Елена Бакърджиева

Старецър

И съм губил, и съм имал…

Той каза и отпусна ръце.

И съм изпускал, и съм си отивал…

Загледа се в синьото небе.

И съм давал, и съм взимал,

И съм изпитвал самота!

Но, винаги до мен съм имал –

да ме съветва – борбена жена.

И съм викал, и съм чупил,

И съм бил на кръстопът.

Не се отказах и не се пречупих,

Макар и опция да бе това.

И съм вярвал, и съм искал…

Загледа пак небето.

Каквото нявга съм поискал,

То винаги, било е за сърцето!

И съм печелил, и съм губил

От гордостта си мъжка.

И съм разлюбвал, и съм любил…

Старецът изпъжка.

И пак ръце отпусна, и столът се заклати.

Пфу, тая глупост пуста,

Къде сега ме прати?

Брадата бяла среса,

Усмивка лека, мила…

Годините отминали – къде са?

Къде е мъжката ми сила?

Главата си почеса…

То – времето отмина.

И младостта, самата,

С него си замина.

Затуй, сега ръце отпуска

И столът продължава да се клати…

Старецът просъсква,

Животе, ти къде ме прати?

Автор: Елена Бакърджиева

 

Тя

Тя беше!

И сякаш била е винаги.

И вървеше, и горда беше.

Тя беше!

И сякаш забрави – коя е

И на къде вървеше.

Тя вървеше!

И сякаш летеше -безтегловна,

Празна черупка!

Тя беше!

Какво й направи?

Ти беше! Сърцето не тупка!

Душа имаше,

Усмивки раздаваща,

Обичаха я… Сърце!

Любов бликаше,

Но срещна те!

Очи на дете…

А вече… Лед!

Автор: Елена Бакърджиева

 

Фаталните

Дим… На масата – цигара …

Моята е вероятно!

Влязох сама в бара

И сама ще съм на излизане… Вероятно!

***

Бях от ония – гордите,

Дето сами се оправят,

Дето не им пука за рекордите,

Нито какво другите правят.

Бях от ония – дето не мълчат,

Дето не спят, а живеят.

Бях усмихната, вечно на път,

От ония, дето вечно се смеят.

Бях от красивите и опасни жени,

Дето страх те хваща да ги заговориш.

Дето събуждат фантазии и мечти,

С които на всеки, устата ще затвориш.

Бях от ония… Фаталните,

Дето с вдигната глава вървят.

Дето тия – комерсиалните,

Искат да ги поздравят.

***

И сега излизам от бара,

Също гордо-фатална.

В ръката държа си цигарата…

Колко комерсиално!

***

Фатална… Фатална за себе си…

С всички онези мечти…

С всичките множество белези,

На онези – гордите жени!

С бръчките на времето,

Прекарано в битки с мелница,

Побеляла от бремето

На живот… Като на отшелница.

Различните носят си кръста.

А той се оказва самотен!

От началото – възраст невръстна,

Той се превръща в доживотен.

***

Раните не превързвах,

Просто кървях си… С гордост!

Кръвта нежно забърсвах,

До поредната нечия подлост.

Капки оставях след себе си –

Кървавите мои следи,

За да се върна… За себе си,

Когато всичко ми дотежи.

***

Но кръвта също се чисти.

Изтрива я следващата опасна.

И в моите собствени мисли,

Следва участ ужасна.

***

За това, излизам от бара,

С потъпкана гордост фатална.

В ръката държа цигара…

Колко комерсиално!

Автор: Елена Бакърджиева

 

 

Когато си тръгнеш

Събери си псевдо любовта

И вземи със себе си и псевдо уважението!

Понякога, това да е сама,

Е доста по-добро от унижението.

Събери си измолените прегръдки

И насила целувките давани.

После, с най-тихите стъпки,

Се върни към мечтите продавани.

И когато започнеш начисто,

Не забравяй, че си я имал!

И когато за нея, бил си подтисник,

И когато от нея си взимал…

Тогава ще разбереш, какво си загубил

И колко всъщност си имал.

Когато човек загуби човек,

Усеща, че бавно загива!

Ще проддеш отново на друга мечтата,

Но винаги ще отъпкваш пътеката –

Назад, обратно към жената,

Която ти беше утехата.

Ще продаваш фалшиви мечти

И ласки, и нежност – отново фалшиви.

И ще започва повече да ти тежи,

И ще започне всичко да ти става сиво.

А тя ще получи усмивка!

И нежност… и чужди мечти…

И ще бъде щастлива обвивка,

С дълбоки, щастливи очи.

А ти ще се луташ все по пътеката,

Напред и назад – до безкрай.

Ще търсиш по камъните утехата

И ще очакваш тихия край.

Автор: Елена Бакърджиева

 

 

Цигарата

Презирай ме, не ме обичай!

Защото ти не заслужаваш мен.

Обуй обувките, сакото си обличай

И иди на най-отдалечения от мене континент!

И там – не ще успееш,

За мене да забравиш пак.

Живота си, оттук насетне, ще живееш,

Потънал в от мен създадения мрак!

Цигара ще си палиш сутрин,

Дима ще гледаш и кафето ще горчи.

Ще се чувстваш … всяка сутрин …

Все по-уморен и уязвим.

Ще си спомняш моята цигара,

Твоята когато загори.

Ще чупиш и ще ме ругаеш,

По-често, в твърде празните си дни!

Тогава ще се върнеш да ме търсиш,

Обаче мене няма да ме има!

И ще започнеш повече да пушиш,

Защото ще съм ти като цигарата … Необходима!

Автор: Елена Бакърджиева

Кой си?

Кой си ти? Не те познавам!

Само в очите се виждаш… Далече!

Коя съм аз? Бях!

Не се познавам… Самоуважение!?

Кой си? Виждаш ли ме?

В друг, помня че се влюбих…

Аз! Ти! Няма ни!

Бях! И беше!

Вече само драма!

Студ! Лед! Загубихме се някаде!

Събуждане! Утеха! Няма!

Само тишина…

И стон! И ехо!

Беше! Бях! И бяхме!

Ще! Или? Дали?

Там… Тогава… Спряхме!

Аз… И ти… И пепел… И мечти..

И тишина.. И трясък… И сълзи…

И после… Беше.. И дали?

Очи… Ръце… Следи…

Път… Избор… Разклонения…

Ти… Аз… И пак сълзи…

И пак мечти… Противоречия!

Светлина… И тъмнина… И изречения…

Думи… Болка… Смисъл…

Уважение! Уважение! Уважение!

Поглед… Глупост… Унижения…

Вълнение…

Унищожение!

Ярост… Крах… И възкресение…

Спасение!

Обичаме ли се?

Умение…

Автор: Елена Бакърджиева

Картината

Минало и бъдеще…

Една палитра с цветове,

Безброй красиви пътища…

Чудатост, лудости и страхове!

Времето животът отброява,

А ти го гледаш отстрани!

Вместо от тълпата да се открояваш,

Зад стената си стоиш!

Танцуваш под звуците тежки

На тъпана на тълпата.

Чувства, чисто човешки,

Не изпитваш заради суетата.

Животът е голямо вълнение,

А ти си фара в бурните води.

Да го живееш – трябва умение…

Трябва нещо да те вдъхнови.

Като житен клас се носиш,

Под вятъра на чужди идеали.

Животът обаче си проси

Да се живее, не да се гали.

Поеми по избрания път,

Протегни ръце към мечтата!

Защото няма да те поздравят,

Ако пропилееш времето си на Земята!

Джобният часовник на живота

Времето ти отброява.

Защо не изпиташ емоция,

А така се примиряваш?

С очи само не се живее,

Емоцията има нужда от сърце.

Докато в него чувство тлее,

Има смисъл в твойто битие!

Минало и бъдеще –

Една палитра с цветове.

Безброй красиви пътища –

Чудатост, лудости и страхове!

Грабни мига на настоящето,

Защото времето лети!

Животът, ти предлага страшното,

С усмивка… ти го посрещни!

See More

Slider Title

Елена Бакърджиева е част от управленския екип на Арт Е Факт.
Почти през целия си съзнателен живот, тя пише.
След създаването на Арт Е Факт, успяхме да я мотивираме да сподели творчеството си с широк кръг от хора и това я мотивира да издаде книга.
През 2021 г., предстои издаване на първия авторски проект на Елена.
Можете да прочетете част от нейното творчество тук.

Баща ми

Човек, водач, приятел,
Баща, работодател, брат, съпруг!
Любов, мечта, доброжелател,
Съвет и пътеводна светлина!
Пътека, висота и слънце,
Кураж, височина, ръка!
Уважение и нито зрънце
Помисъл за никаква злина!
Рамо, сигурност, утеха,
Слава, милост, доброта!
Всички качества, познал човекът,
Са качества, на най-прекрасния баща!

Автор: Елена Бакърджиева

Брат ми

Той е мойто приключение,

Моето „Добре, съгласен съм!“

Той е мойта сянка за спасение,

Ако съм в средата на ужасен сън.

Той е мойто вдъхновение,

Мойто утре, вчера, днес!

Той ми даде своето умение,

На света да гледам с интерес.

Той е мойто правосъдие,

Мойта правда и късмет.

Всякога ме пази, кат с оръдие,

В миналото… И до днес.

Той е и усмивка, но и нерви,

Той е меланхолия и гняв.

Той мой пример е за поведение,

Той за мен – на всичко е готов.

Той е моето приятелство.

Той е моят покровител.

От него, аз не ще пострадам от предателство,

Защото брат е мой и мой учител.

Автор: Елена Бакърджиева

Старецър

И съм губил, и съм имал…

Той каза и отпусна ръце.

И съм изпускал, и съм си отивал…

Загледа се в синьото небе.

И съм давал, и съм взимал,

И съм изпитвал самота!

Но, винаги до мен съм имал –

да ме съветва – борбена жена.

И съм викал, и съм чупил,

И съм бил на кръстопът.

Не се отказах и не се пречупих,

Макар и опция да бе това.

И съм вярвал, и съм искал…

Загледа пак небето.

Каквото нявга съм поискал,

То винаги, било е за сърцето!

И съм печелил, и съм губил

От гордостта си мъжка.

И съм разлюбвал, и съм любил…

Старецът изпъжка.

И пак ръце отпусна, и столът се заклати.

Пфу, тая глупост пуста,

Къде сега ме прати?

Брадата бяла среса,

Усмивка лека, мила…

Годините отминали – къде са?

Къде е мъжката ми сила?

Главата си почеса…

То – времето отмина.

И младостта, самата,

С него си замина.

Затуй, сега ръце отпуска

И столът продължава да се клати…

Старецът просъсква,

Животе, ти къде ме прати?

Автор: Елена Бакърджиева

 

Тя

Тя беше!

И сякаш била е винаги.

И вървеше, и горда беше.

Тя беше!

И сякаш забрави – коя е

И на къде вървеше.

Тя вървеше!

И сякаш летеше -безтегловна,

Празна черупка!

Тя беше!

Какво й направи?

Ти беше! Сърцето не тупка!

Душа имаше,

Усмивки раздаваща,

Обичаха я… Сърце!

Любов бликаше,

Но срещна те!

Очи на дете…

А вече… Лед!

Автор: Елена Бакърджиева

 

Фаталните

Дим… На масата – цигара …

Моята е вероятно!

Влязох сама в бара

И сама ще съм на излизане… Вероятно!

***

Бях от ония – гордите,

Дето сами се оправят,

Дето не им пука за рекордите,

Нито какво другите правят.

Бях от ония – дето не мълчат,

Дето не спят, а живеят.

Бях усмихната, вечно на път,

От ония, дето вечно се смеят.

Бях от красивите и опасни жени,

Дето страх те хваща да ги заговориш.

Дето събуждат фантазии и мечти,

С които на всеки, устата ще затвориш.

Бях от ония… Фаталните,

Дето с вдигната глава вървят.

Дето тия – комерсиалните,

Искат да ги поздравят.

***

И сега излизам от бара,

Също гордо-фатална.

В ръката държа си цигарата…

Колко комерсиално!

***

Фатална… Фатална за себе си…

С всички онези мечти…

С всичките множество белези,

На онези – гордите жени!

С бръчките на времето,

Прекарано в битки с мелница,

Побеляла от бремето

На живот… Като на отшелница.

Различните носят си кръста.

А той се оказва самотен!

От началото – възраст невръстна,

Той се превръща в доживотен.

***

Раните не превързвах,

Просто кървях си… С гордост!

Кръвта нежно забърсвах,

До поредната нечия подлост.

Капки оставях след себе си –

Кървавите мои следи,

За да се върна… За себе си,

Когато всичко ми дотежи.

***

Но кръвта също се чисти.

Изтрива я следващата опасна.

И в моите собствени мисли,

Следва участ ужасна.

***

За това, излизам от бара,

С потъпкана гордост фатална.

В ръката държа цигара…

Колко комерсиално!

Автор: Елена Бакърджиева

 

 

Когато си тръгнеш

Събери си псевдо любовта

И вземи със себе си и псевдо уважението!

Понякога, това да е сама,

Е доста по-добро от унижението.

Събери си измолените прегръдки

И насила целувките давани.

После, с най-тихите стъпки,

Се върни към мечтите продавани.

И когато започнеш начисто,

Не забравяй, че си я имал!

И когато за нея, бил си подтисник,

И когато от нея си взимал…

Тогава ще разбереш, какво си загубил

И колко всъщност си имал.

Когато човек загуби човек,

Усеща, че бавно загива!

Ще проддеш отново на друга мечтата,

Но винаги ще отъпкваш пътеката –

Назад, обратно към жената,

Която ти беше утехата.

Ще продаваш фалшиви мечти

И ласки, и нежност – отново фалшиви.

И ще започва повече да ти тежи,

И ще започне всичко да ти става сиво.

А тя ще получи усмивка!

И нежност… и чужди мечти…

И ще бъде щастлива обвивка,

С дълбоки, щастливи очи.

А ти ще се луташ все по пътеката,

Напред и назад – до безкрай.

Ще търсиш по камъните утехата

И ще очакваш тихия край.

Автор: Елена Бакърджиева

 

 

Цигарата

Презирай ме, не ме обичай!

Защото ти не заслужаваш мен.

Обуй обувките, сакото си обличай

И иди на най-отдалечения от мене континент!

И там – не ще успееш,

За мене да забравиш пак.

Живота си, оттук насетне, ще живееш,

Потънал в от мен създадения мрак!

Цигара ще си палиш сутрин,

Дима ще гледаш и кафето ще горчи.

Ще се чувстваш … всяка сутрин …

Все по-уморен и уязвим.

Ще си спомняш моята цигара,

Твоята когато загори.

Ще чупиш и ще ме ругаеш,

По-често, в твърде празните си дни!

Тогава ще се върнеш да ме търсиш,

Обаче мене няма да ме има!

И ще започнеш повече да пушиш,

Защото ще съм ти като цигарата … Необходима!

Автор: Елена Бакърджиева

Кой си?

Кой си ти? Не те познавам!

Само в очите се виждаш… Далече!

Коя съм аз? Бях!

Не се познавам… Самоуважение!?

Кой си? Виждаш ли ме?

В друг, помня че се влюбих…

Аз! Ти! Няма ни!

Бях! И беше!

Вече само драма!

Студ! Лед! Загубихме се някаде!

Събуждане! Утеха! Няма!

Само тишина…

И стон! И ехо!

Беше! Бях! И бяхме!

Ще! Или? Дали?

Там… Тогава… Спряхме!

Аз… И ти… И пепел… И мечти..

И тишина.. И трясък… И сълзи…

И после… Беше.. И дали?

Очи… Ръце… Следи…

Път… Избор… Разклонения…

Ти… Аз… И пак сълзи…

И пак мечти… Противоречия!

Светлина… И тъмнина… И изречения…

Думи… Болка… Смисъл…

Уважение! Уважение! Уважение!

Поглед… Глупост… Унижения…

Вълнение…

Унищожение!

Ярост… Крах… И възкресение…

Спасение!

Обичаме ли се?

Умение…

Автор: Елена Бакърджиева

Картината

Минало и бъдеще…

Една палитра с цветове,

Безброй красиви пътища…

Чудатост, лудости и страхове!

Времето животът отброява,

А ти го гледаш отстрани!

Вместо от тълпата да се открояваш,

Зад стената си стоиш!

Танцуваш под звуците тежки

На тъпана на тълпата.

Чувства, чисто човешки,

Не изпитваш заради суетата.

Животът е голямо вълнение,

А ти си фара в бурните води.

Да го живееш – трябва умение…

Трябва нещо да те вдъхнови.

Като житен клас се носиш,

Под вятъра на чужди идеали.

Животът обаче си проси

Да се живее, не да се гали.

Поеми по избрания път,

Протегни ръце към мечтата!

Защото няма да те поздравят,

Ако пропилееш времето си на Земята!

Джобният часовник на живота

Времето ти отброява.

Защо не изпиташ емоция,

А така се примиряваш?

С очи само не се живее,

Емоцията има нужда от сърце.

Докато в него чувство тлее,

Има смисъл в твойто битие!

Минало и бъдеще –

Една палитра с цветове.

Безброй красиви пътища –

Чудатост, лудости и страхове!

Грабни мига на настоящето,

Защото времето лети!

Животът, ти предлага страшното,

С усмивка… ти го посрещни!

See More

Стихове Е. Бакърджиева

Елена Бакърджиева е част от управленския екип на Арт Е Факт.
Почти през целия си съзнателен живот, тя пише.
След създаването на Арт Е Факт, успяхме да я мотивираме да сподели творчеството си с широк кръг от хора и това я мотивира да издаде книга.
През 2021 г., предстои издаване на първия авторски проект на Елена.
Можете да прочетете част от нейното творчество тук.

Баща ми

Човек, водач, приятел,
Баща, работодател, брат, съпруг!
Любов, мечта, доброжелател,
Съвет и пътеводна светлина!
Пътека, висота и слънце,
Кураж, височина, ръка!
Уважение и нито зрънце
Помисъл за никаква злина!
Рамо, сигурност, утеха,
Слава, милост, доброта!
Всички качества, познал човекът,
Са качества, на най-прекрасния баща!

Автор: Елена Бакърджиева

Брат ми

Той е мойто приключение,

Моето „Добре, съгласен съм!“

Той е мойта сянка за спасение,

Ако съм в средата на ужасен сън.

Той е мойто вдъхновение,

Мойто утре, вчера, днес!

Той ми даде своето умение,

На света да гледам с интерес.

Той е мойто правосъдие,

Мойта правда и късмет.

Всякога ме пази, кат с оръдие,

В миналото… И до днес.

Той е и усмивка, но и нерви,

Той е меланхолия и гняв.

Той мой пример е за поведение,

Той за мен – на всичко е готов.

Той е моето приятелство.

Той е моят покровител.

От него, аз не ще пострадам от предателство,

Защото брат е мой и мой учител.

Автор: Елена Бакърджиева

Старецър

И съм губил, и съм имал…

Той каза и отпусна ръце.

И съм изпускал, и съм си отивал…

Загледа се в синьото небе.

И съм давал, и съм взимал,

И съм изпитвал самота!

Но, винаги до мен съм имал –

да ме съветва – борбена жена.

И съм викал, и съм чупил,

И съм бил на кръстопът.

Не се отказах и не се пречупих,

Макар и опция да бе това.

И съм вярвал, и съм искал…

Загледа пак небето.

Каквото нявга съм поискал,

То винаги, било е за сърцето!

И съм печелил, и съм губил

От гордостта си мъжка.

И съм разлюбвал, и съм любил…

Старецът изпъжка.

И пак ръце отпусна, и столът се заклати.

Пфу, тая глупост пуста,

Къде сега ме прати?

Брадата бяла среса,

Усмивка лека, мила…

Годините отминали – къде са?

Къде е мъжката ми сила?

Главата си почеса…

То – времето отмина.

И младостта, самата,

С него си замина.

Затуй, сега ръце отпуска

И столът продължава да се клати…

Старецът просъсква,

Животе, ти къде ме прати?

Автор: Елена Бакърджиева

 

Тя

Тя беше!

И сякаш била е винаги.

И вървеше, и горда беше.

Тя беше!

И сякаш забрави – коя е

И на къде вървеше.

Тя вървеше!

И сякаш летеше -безтегловна,

Празна черупка!

Тя беше!

Какво й направи?

Ти беше! Сърцето не тупка!

Душа имаше,

Усмивки раздаваща,

Обичаха я… Сърце!

Любов бликаше,

Но срещна те!

Очи на дете…

А вече… Лед!

Автор: Елена Бакърджиева

 

Фаталните

Дим… На масата – цигара …

Моята е вероятно!

Влязох сама в бара

И сама ще съм на излизане… Вероятно!

***

Бях от ония – гордите,

Дето сами се оправят,

Дето не им пука за рекордите,

Нито какво другите правят.

Бях от ония – дето не мълчат,

Дето не спят, а живеят.

Бях усмихната, вечно на път,

От ония, дето вечно се смеят.

Бях от красивите и опасни жени,

Дето страх те хваща да ги заговориш.

Дето събуждат фантазии и мечти,

С които на всеки, устата ще затвориш.

Бях от ония… Фаталните,

Дето с вдигната глава вървят.

Дето тия – комерсиалните,

Искат да ги поздравят.

***

И сега излизам от бара,

Също гордо-фатална.

В ръката държа си цигарата…

Колко комерсиално!

***

Фатална… Фатална за себе си…

С всички онези мечти…

С всичките множество белези,

На онези – гордите жени!

С бръчките на времето,

Прекарано в битки с мелница,

Побеляла от бремето

На живот… Като на отшелница.

Различните носят си кръста.

А той се оказва самотен!

От началото – възраст невръстна,

Той се превръща в доживотен.

***

Раните не превързвах,

Просто кървях си… С гордост!

Кръвта нежно забърсвах,

До поредната нечия подлост.

Капки оставях след себе си –

Кървавите мои следи,

За да се върна… За себе си,

Когато всичко ми дотежи.

***

Но кръвта също се чисти.

Изтрива я следващата опасна.

И в моите собствени мисли,

Следва участ ужасна.

***

За това, излизам от бара,

С потъпкана гордост фатална.

В ръката държа цигара…

Колко комерсиално!

Автор: Елена Бакърджиева

 

 

Когато си тръгнеш

Събери си псевдо любовта

И вземи със себе си и псевдо уважението!

Понякога, това да е сама,

Е доста по-добро от унижението.

Събери си измолените прегръдки

И насила целувките давани.

После, с най-тихите стъпки,

Се върни към мечтите продавани.

И когато започнеш начисто,

Не забравяй, че си я имал!

И когато за нея, бил си подтисник,

И когато от нея си взимал…

Тогава ще разбереш, какво си загубил

И колко всъщност си имал.

Когато човек загуби човек,

Усеща, че бавно загива!

Ще проддеш отново на друга мечтата,

Но винаги ще отъпкваш пътеката –

Назад, обратно към жената,

Която ти беше утехата.

Ще продаваш фалшиви мечти

И ласки, и нежност – отново фалшиви.

И ще започва повече да ти тежи,

И ще започне всичко да ти става сиво.

А тя ще получи усмивка!

И нежност… и чужди мечти…

И ще бъде щастлива обвивка,

С дълбоки, щастливи очи.

А ти ще се луташ все по пътеката,

Напред и назад – до безкрай.

Ще търсиш по камъните утехата

И ще очакваш тихия край.

Автор: Елена Бакърджиева

 

 

Цигарата

Презирай ме, не ме обичай!

Защото ти не заслужаваш мен.

Обуй обувките, сакото си обличай

И иди на най-отдалечения от мене континент!

И там – не ще успееш,

За мене да забравиш пак.

Живота си, оттук насетне, ще живееш,

Потънал в от мен създадения мрак!

Цигара ще си палиш сутрин,

Дима ще гледаш и кафето ще горчи.

Ще се чувстваш … всяка сутрин …

Все по-уморен и уязвим.

Ще си спомняш моята цигара,

Твоята когато загори.

Ще чупиш и ще ме ругаеш,

По-често, в твърде празните си дни!

Тогава ще се върнеш да ме търсиш,

Обаче мене няма да ме има!

И ще започнеш повече да пушиш,

Защото ще съм ти като цигарата … Необходима!

Автор: Елена Бакърджиева

Кой си?

Кой си ти? Не те познавам!

Само в очите се виждаш… Далече!

Коя съм аз? Бях!

Не се познавам… Самоуважение!?

Кой си? Виждаш ли ме?

В друг, помня че се влюбих…

Аз! Ти! Няма ни!

Бях! И беше!

Вече само драма!

Студ! Лед! Загубихме се някаде!

Събуждане! Утеха! Няма!

Само тишина…

И стон! И ехо!

Беше! Бях! И бяхме!

Ще! Или? Дали?

Там… Тогава… Спряхме!

Аз… И ти… И пепел… И мечти..

И тишина.. И трясък… И сълзи…

И после… Беше.. И дали?

Очи… Ръце… Следи…

Път… Избор… Разклонения…

Ти… Аз… И пак сълзи…

И пак мечти… Противоречия!

Светлина… И тъмнина… И изречения…

Думи… Болка… Смисъл…

Уважение! Уважение! Уважение!

Поглед… Глупост… Унижения…

Вълнение…

Унищожение!

Ярост… Крах… И възкресение…

Спасение!

Обичаме ли се?

Умение…

Автор: Елена Бакърджиева

Картината

Минало и бъдеще…

Една палитра с цветове,

Безброй красиви пътища…

Чудатост, лудости и страхове!

Времето животът отброява,

А ти го гледаш отстрани!

Вместо от тълпата да се открояваш,

Зад стената си стоиш!

Танцуваш под звуците тежки

На тъпана на тълпата.

Чувства, чисто човешки,

Не изпитваш заради суетата.

Животът е голямо вълнение,

А ти си фара в бурните води.

Да го живееш – трябва умение…

Трябва нещо да те вдъхнови.

Като житен клас се носиш,

Под вятъра на чужди идеали.

Животът обаче си проси

Да се живее, не да се гали.

Поеми по избрания път,

Протегни ръце към мечтата!

Защото няма да те поздравят,

Ако пропилееш времето си на Земята!

Джобният часовник на живота

Времето ти отброява.

Защо не изпиташ емоция,

А така се примиряваш?

С очи само не се живее,

Емоцията има нужда от сърце.

Докато в него чувство тлее,

Има смисъл в твойто битие!

Минало и бъдеще –

Една палитра с цветове.

Безброй красиви пътища –

Чудатост, лудости и страхове!

Грабни мига на настоящето,

Защото времето лети!

Животът, ти предлага страшното,

С усмивка… ти го посрещни!