Днес даваме думата на най-мълчаливия в една група, а именно – барабанистът. Може би не се изказахме правилно – Alex Van Lazarov, най-мълчаливият музикант от АХАТ, Сленг, Caliberty, Торнадо, Дичо, Теди Кацарова, Силвия Кацарова, Яна Чакалска бенд, Rolling Over Party Band… и още!
Занимава се главно с музика, като барабанист, композитор и аранжор. Пише и текстове за песните. Освен по музиката, Алекс се увлича и по киното, фотографията и графичния дизайн.
През 2018-та година, той влиза официално в семейството ни, след концерт на Дичо и момчетата на територията на Арт Е Факт.
Алекс стартира проект Le Grande Radio, в който разглеждаше различни музикални стилове, групи и изпълнителни, като разказваше за случки от музикалната сцена и история, докато слушахме тематична музика. Едно от любимите ни предавания, остава гостуването на Звезди от АХАТ.
Как започна всичко за теб?
Всичко започна от ранно детство. Баща ми (светла му памет) беше барабанист и някак си, нещата се предадоха по ДНК. Съвсем логично беше пътят ми да премине през музикално училище и бях записан в НМУ „Любомир Пипков“, със специалност ударни инструменти. След 12-ти клас, директно влязох в средите, свирейки с много хора и различна музика. Така намерих своя път към това, което правя сега. Научих много тънкости за музикалния бизнес и продължавам да се развивам.
Какво даваш и какво взимаш от изкуството и защо?
Всичко се дава в изкуството. Може би, защото там няма и не трябва да има правила. Това е бягството от законите на човечеството. Няма начало – няма край! Това, което то дава в обратна връзка, е удовлетворение за душата и мозъка. Едно извисяване и една магия, която нищо друго не може да ми даде. Музиката, която пиша, описва мислите, чувствата, желанията и състоянието ми. От друга страна, имайки предвид колко е лично, изкуството може да е пълният и завършен еквивалент на психологията! Ние, музикантите, винаги имаме какво повече да пипнем в детайл по творбите си. Винаги искаме повече и това кара колелото да се върти. Не мога да кажа, че не съм завършил творбите си, но не мога да кажа, че не ми се е искало малко да ги доукрася, или поне някои от тях. През годините, артистите, които ме вдъхновяват, станаха толкова много. Във всеки един аспект на изкуството – музиканти, актьори, художници. Трудно би ми било да спомена всички. Интересното е, че ме вдъхновяват различни хора в различен етап от живота ми.
С кои артисти би създал колаборация и каква би била тя?
Като чели, най-много ми се работи с мои идоли. Така че, колаборацията ще е ясна след изброяване на следните имена – Джон Бон Джоуви, Дейвид Ковърдейл, Бруно Марс, Стинг, Стиви Уондър, група Тото, група Чикаго, Дрийм Тиътър и много други…
Алекс има една много успешна 2022-ра година, когато издава дебютен албум с група Caliberty, като след участие на вокалиста Джейми Рашед в „The Voice of Bulgaria“, бандата получава лична покана от мениджмънта на Deep Purple и открива концерта им в Арена Армеец същата година. Непосредствено преди това, Caliberty открива фестивала Midalidare Rock 2022, като се превръща в единствената българска група, свирила на main stage, до този момент.
Кои са плюсовете и минусите, от това да бъдеш популярен?
Аз не съм много популярен, но това, което съм изпитал на свой гръб е, че понякога хората прекаляват с вниманието към артиста. В нашата държава връзката между артист и обикновен човек е много силна, но и границата между нея е доста тънка. Това по-скоро спада към минуса. Плюса на това е, че много бързо човек може да постигне своя мечта и да достигне до място, до което жадува за кратко време.
Каква е разликата между българските и чуждестранните потребители, според теб?
Няма разлика в днешно време. Потребителят си е потребител. Единствено манталитета на човека, може би, подсказва колко би потребявал от това, което му се предлага.
Как смяташ, че се отразяват социалните мрежи на изкуството?
В днешно време двете вървят ръка за ръка и трябва всеки да има усет и афинитет към социалната мрежа. В миналото е бил много труден случая с рекламата на всеки изпълнител. Да – неща като „ уста на уста“, винаги работят, но в днешно време идеята и реализацията на рекламата на един изпълнител и артист се е променила доста. Социалните мрежи могат и трябва да се отразяват по най-благоприятния начин на артиста, за да може той да достига до своите почитатели. Това зависи от него самия и колко е склонен той да отдели време и да се запознае с тънкостите на тази материя.
Колко е важна публиката и защо?
Това е огледалото и комуникацията. От там се ражда приятелство, доверие и емоция. Ако няма на кой да разкажеш историята си, няма да има смисъл да я пишеш.
Влияе ли ти потребителската оценка?
В света, в който живеем днес, определено да. Всичко е комерсиално и оценката на това дали си се справил, те движи напред. Можеш, естествено, да се абстрахираш и да продължиш смело напред, дори и да е негативна, още повече когато е градивна.
Alex Van Lazarov лансира себе си и като самостоятелен музикант. През 2021-ва година, той заснема Drum Cover на песента Shadowplay на Fish, който предизвиква положителни реакции в музикалната гилдия.
Какво те кара да твориш?
Вдъхновението е главната движеща сила. Понякога се случва да го няма и да отсъства и затова си го чакам да се появи. Без вдъхновение не може да става дума за творене. И все пак вдъхновението може да се появи на различни места, от най-неочакван субект или обект. Трябва да има емоция и тя да е чиста и истинска, за да се сътвори нещо от нея.
Необходима ли е муза, изобщо?
Необходима е, но не е задължителна. Не е нужно да я търсиш под дърво или камък. Музата ще си дойде сама при теб, в правилния момент!
Как е по-лесно – Сам или със съмишленици и защо?
И двете. Но разликата е, че това което не можеш да направиш сам, го правиш със съмишленици и обратно.
Разкажи ни за първия си проект?
Годината беше 2007-ма. Още бях ученик в НМУ и там с м,ои колеги и дългогодишни приятели, сформирахме проект тип ученическа група, с която участвахме на конкурс, организиран от Д2, който се казваше „Голямото Междучасие“. Успяхме да се харесаме на организатори и жури, както и на публиката посетила събитията и така, в крайна сметка, го спечелихме. Това ни амбицира да започнем да пишем авторска музика и написахме 12 песни, които все още не са видели бял свят. Надявам се, някой ден, да ги издадем. Групата се казваше Keep The Faith.
Разкажи ни за последния си проект?
По време на пандемията, когато бяхме затворени, всъщност се отворихме на музика. Сходна беше ситуацията с последния ми проект, както при първия. Събрахме се стари приятели, но този път с идеята да пишем музика. Написахме няколко песни и участвахме, абсолютно на шега, в един конкурс, организиран от Рок Радио Тангра, носещ името „ Силата на неизвестните“. Нещата се стекоха по абсолютно същият начин – с печелене на първо място и награда запис на песента в професионално студио. Написаха се много песни от този момент нататък. Певецът ни влезе в шоуто „Гласът на България“ и това се случи непосредствено преди издаването на първият ни албум. Групата е един от най-смислените и яки проекти, в които съм участвал. Може би и най-важният за мен проект. С издаването на дебюта ни, получихме адски много покани по фестивали и големи концерти, а самите Deep Purple ни харесаха за подгряваща банда на концерта им в София, в зала „Арена София“, през лятото на 2022 г.
Кой е любимият ти осъществен проект?
Всички! Всичко, в което съм взимал участие. Може би, най-смелият и отговорен, беше поетичната книга на Елена Лазарова – Гамбит. Изключително сложно устроен и отговорен проект, с блестящ краен резултат. Смесихме музика и поезия, по най-приятния начин.
Какво искаш да разкажеш в бъдещите си проекти?
Зависи от времето, в което ще се случват. Няма предварителен план. Най-вероятно, ще
разказвам истории от живота си.
За какво мечтаеш?
За хубав, спокоен и едновременно – вълнуващ, изпълнен с добро и красота живот! Няма да стане, нали? 😀 😀 😀
Къде е твоята граница – финалната ти цел?
Няма такава. И не трябва да има. Докато мога, ще правя това, което обичам и ме води напред.
Барабанистът в една група е незабележим, но не и маловажен! До колкото сме чували от музиканти, ако няма бас и барабани, няма как да стане.
Алекс не е от най-тихите и определено е атрактивен музикант. Може би, това е причината да има последователи, които да се превръщат в негови ученици, тъй като в последните години, Alex Van Lazarov, започна да преподава барабани в софийска школа.
Пожелаваме успех на всички проекти на Алекс и очакваме скоро да ви представим поредните новости около него. А до тогава, можете да следите профилите на групите, в които участва, както и личните му профили във Facebook, Instagram и YouTube.
