Говорим си с Елена Лазарова – Управител на Арт Сувенири ООД, един от създателите на бранда Арт Е Факт и автор на текста към книгата и спектакъл „ГАМБИТ“. Тя пише от ранна детска възраст, но чак когато става на 25 г., показва творчеството си. Ето как се случва това:
„Всичко започна, когато бях дете. Баща ми произвеждаше детски играчки, а аз си представях как работим зедно. Винаги съм искала да работя с него, да му помагам да развива това, което създава. Когато завърших гимназия, кандидатствах висше образование в Нов Български Университет. Попълвайки заявлението си, написах на първо място специалност Телекомуникации. Просто ми прозвуча много различно. Така се получи, че ме приеха. Четири години по-късно, имах ясната представа, че искам да се занимавам с организация, мениджмънт и събитийна дейност. Записах магистратура Реклама и Бранд мениджмънт. Там научих много, успях да развия рекламната си мисъл и да започна да анализирам потребителското мислене. През това време, влязох в управленския състав на Арт Сувенири и стартирах изграждането на бранда Арт Е Факт. Като се замисля, никога не ми е било достатъчно това, което знам и винаги съм се старала да уча повече, да се развивам повече, да искам повече от живота.“
Елена Лазарова е човек, който не спира да учи и да усъвършенства себе си. След като се дипломира, тя се насочва към изучаване на Adobe Photoshop, Adobe Corel Draw, Adobe Premier Pro, Adobe After Effects, Microsoft Access, 3ds Max. Завършва ускорен курс по Тонрежисура, където усвоява основни знания за работа с Reaper и звукообработка. Междувременно, усъвършенства знанията си в Word Press, Yoast SEO и рекламни стратегии за онлайн среда. В момента, Елена е консултант по проект за създаване на ERP-система. Работата й в този проект, се отнася до планиране и изграждане на логически връзки и функционалност на програмния продукт.
„Когато създадохме мястото за изкуства Арт Е Факт, през 2018 г., реших, че искам да направя литературно събитие, което само по себе си да бъде изложба. Започнах да търся пишещи хора, които да представят творбите си по този начин, но отсреща чувах само „Не, изложба на литература? Това не е възможно! Няма да има необходимия отзвук!“. Така започна всичко за мен. За да докажа на всички, че няма нищо невъзможно, извадих тетрадките от шкафовете, избрах дузина стихотворения и създадох изложбата „Емоциите вътре в мен“. Разбира се, който ме познава, знае, заедно с Илиана Куцарова, на която поставих нелеката задача, да създаде картина, в която да обедини елементи за всяко от стихотворенията – такива, каквито аз си ги представях. Спомням си, че поисках от нея фар, балерина, водопад, око, ръка и още много елементи. Тя нарисува перфектната картина. Няколко седмици преди изложбата, Илиана се обърна към мен и ми каза: „Ако искаш картината, трябва да затвориш цикъла. Както аз създадох изображение по твоите стихове, сега искам да напишеш стихотворение по картината! Иначе, няма да ти я дам!“. Речено – сторено. Получи се едно интересно произведение, носещо заглавието „Картината“. После, се престраших да направя литературно четене, спектакъл и така се стигна и до ГАМБИТ.“
„А ГАМБИТ – това е нещо голямо за мен. Не само, защото в него участват моите любими хора. Не само, защото в него участват невероятни артисти. Не само, защото е чакано и мислено в рамките на три години. ГАМБИТ е емоция. ГАМБИТ е смисъл. ГАМБИТ е началото на проект Арт Е Факт. Но, ГАМБИТ е и моята душевност. История за вътрешната борба и за избора на един човек. Изживяла ли съм го? Разбира се! Всеки човек го изживява ежедневно! Всеки ден правим избори. И всеки ден се убеждаваме, че животът не е черно и бяло. Няма как да го опиша. По-добре го чуйте, вижте, прочетете. Но, според мен – чуйте го! Визуализирайте го сами и след това вижте прочита на художника, който го илюстрира. Така ще разберете най-добре!“
Има ли нещо от творчеството си, което не харесваш и защо?
Харесвам си депресантското в текстовете. Нещата, които не харесвам, просто не са показвани. Доста хора са ми казвали, че пиша негативно. Но, в крайна сметка, това е моят начин и моят текст. В интерес на истината, нещата които не са показвани, са неуспешен опит за позитивен текст.
За това момиче, всичко преминава през вътрешния свят и емоцията. За нея животът е изкуство, работата е емоция, а смисълът е в самите нас. Попитахме я, необходима ли е муза, изобщо?
Зависи за кого. За мен – НЕ! Смятам, че емоцията ме води във всичко, така че ежедневно има емоционална тема, за която да може да се пише. Не съм смятала, че ще покажа текстовете си на някого. Едно от стихотворенията, които видяха хората още в самото начало, се казва „На баща ми“. Обратната връзка от почти всеки, който го прочете, беше: „Това, все едно, е писано за моя баща!“. Въпреки, че сърдито отговарях: „Ами, не, за моя си е писано!“, си дадох сметка, че хората разбират емоцията. Няма значение колко високопарни или простички думи използваш, стига да влагаш смисъл в тях. Хората разбират изкуството чрез емоциите си. Смятам, че и артистите така го създават.
Какво даваш и какво взимаш от изкуството?
Каквото даваш, това и взимаш. Поне аз! Когато твориш, изливаш цялата си емоция, в най-чистия й вид. Имам предвид – когато наистина твориш. Опитвала съм се да създам текст, просто за да създам текст. Не го харесвам. Късам, хвърлям и точка. За да създадеш нещо смислено, то първо трябва да има смисъл за теб. Да го изживяваш! Същото и получаваш от него. Емоция. Някак си, когато слушаш музика или четеш книга, винаги я разбираш спрямо моментната си емоция. Може би, това е причината и препрочитайки книгите, да ги разбираме различно.
Как е по-лесно – Сам или със съмишленици и защо?
За мен – със съмишленици. Първо – заради сценичната треска, второ – заради градивната критика, трето – за да ми озаптят емоциите и да ги споделят с мен. До сега не съм излизала на сцената, без до мен да стои брат ми. Не смятам и да го правя. В годините разбираш, че има неща, които те правят по-силен.
Интровертен или екстровертен човек си?
По-скоро екстровертен. Странно за човек, който пише, но пък, вероятно, нормално за човек, който се занимава с бранд мениджмънт.
Кои са артистите, които те вдъхновяват?
Вдъхновяват ме определени произведения. Вдъхновяват ме човешките качества на голяма част от популярните хора – скромността им, трудолюбието, позитивизма. Впечатлили са ме хора в различни видове изкуства. Възхищавам се на Илиана Куцарова, която в картините си казва толкова много неща, по толкова шантав /в най-прекрасния смисъл на тази дума/ начин. Зареждат ме адски много музикални творби, част от които са инструментални. Имам четири стихотворения, които написах в едно заведение, когато за първи път чух авторския албум на брат ми – Тодор Бакърджиев. Книги, които са ме впечатлили са Железният светилник на Димитър Талев, На изток от Рая на Джон Стайнбек, Пианистката на Елиф Шафак, Цар Плъх на Джеймс Клавел, Последното изкушение на Никос Казандзакис. Напоследък чета много нова българска литература и много книги по действителни истории. Чрез тях се докосвам до реални човешки емоции.
Кои са плюсовете и минусите, от това да бъдеш популярен?
Не съм сигурна, че искам да разбирам.
Колко е важна публиката и защо?
Не е! Изкуството е от полза за самия автор. Ако бъде видяно, изпитано и харесано, добре. Ако не, пак добре. Създаваме, за да изкараме от себе си емоциите, за които сме малки.
Влияе ли ти потребителската оценка?
Разбира се! Тук вече говорим за его, което всеки човек, иска или не, притежава.
Намираш ли грешки по пътя до тук?
Разбира се! Не са една и две! Често казвам „Хоп!“, преди да скоча! За което има на кого да бъда благодарна! И бих ги повторила всичките, до една!
Според Елена Лазарова, социалните мрежи позволяват изкуството да достигне до по-голяма аудитория и хората да чуят, че нещо съществува. Но и пречат на живия контакт.
„Някак си, в днешно време обществото свиква да слуша музика на запис, вместо да отиде на концерт; да чете книга на таблет, вместо да усети мирис на хартия; да купува репродукции на известни творби, вместо да посети изложба на нови автори. А смятам, че живият живот се случва, докато някой натиска копчето на клавиатурата.“
Какво искаш да разкажеш в бъдещите си проекти?
Каква е силата на изкуството и колко е смислено то! И ми се иска много хора да разказваме за това, ЗАЕДНО! За това се случва и проект Арт Е Факт. За това строим и Арт Център Арт Е Факт, за който ще разкажем скоро. За това си заслужава всичко. Един човек да запалим с това, което правим, ще е имало значение!
Къде е твоята граница – финалната ти цел?
Границата е моето въображение! Хоп!
Какво не те попитахме, а е важно да знаем?
Не ме попитахте Защо изобщо се занимавам с това, с което се занимавам. Пиша, защото съм емоционален човек. Развиваме Арт Е Факт, защото артистите заслужават да им се даде поле за изява, изкуството им да стигне до хората и да ги зареди. Както казва баща ми – едно от нещата, които ни различават от животните е емоцията, а тя се създава чрез изкуство. Арт Е Факт е смисълът за мен. Може да прозвучи нескромно, но смятам, че мога да правя много неща, но определено, каквото и да правя, трябва да развивам Арт Е Факт. Няма начин да не го правя, то е като дишането! И екипът ни ще продължава да създава и да търси възможности за изкуството, тук! Защото България не е малка и не е тесногръда!
Pingback: Туптящото сърце на Арт Е Факт - Илиана Куцарова! - Арт Е Факт