Стела Ангелова – без редакция!

Стела Ангелова

С кого си говорим?

Стела Пенчева, вече Ангелова.

Какво е изкуството, с което се занимаваш?

Зависи от гледната точка 😊 Към момента имам две професии – професионален треньор и организатор на събития, и всяка една от тях може да се разглежда като изкуство под една или друга форма. Извън това, пиша стихове на български и английски език, вече има-няма 20 години, които събрах в една книжка – Confessions 

(можете да я намерите в Ателие Арт Е Факт). Като цяло обожавам да пиша разкази и статии на всякакви теми, но в последно време се ограничавам до статии по работа – за спорт, тренировки, хранене, мотивация, или за събитие, което се организира.

Хобито ми също е свързано с изкуство – латино танците. Макар че, в последната година не съм от най-редовните, танцувам от доста време и съм ходила по участия в България и чужбина, заедно с един прекрасен танцов отбор – Sofia Touch Тeam.

От колко време се занимаваш с изкуство?

Първото си стихотворение на български език написах в 5. клас, а на английски – в 9. клас. Статии, редовно, започнах да пиша на 19, когато станах репортер в спортен всекидневник.  

Стела Ангелова
Стела Ангелова - Backstage, със сценичен грим.
Стела Ангелова
Представяне на книгата Confession, на сцената на мястото за изкуства Арт Е Факт.

Как се запозна с екипа на Арт Е Факт?

Първата локация, на която отвориха врати, беше много близо до мястото, където живеех тогава. Допадна ми атмосферата и често ходех там да си пия кафето. После участвах в конкурс за поезия и спечелих първо място, а наградата ми беше да организирам литературно четене на стихосбирката ми.

Кои са проектите, в които участваш?

В момента работя върху нещо ново и надявам се интересно, отново свързано с писане, но ще го обнародвам малко по-късно, тъй като предстои да се уточнят важни детайли около това каква форма ще има проекта.

До преди пандемията, бях активен участник в Sofia Touch Team – отбор от танцьоори-любители, който учеше сложни хореографии по бачата (вид латинотанц) за двойки или соло, и ги изпълняваше на българска и международна сцена.

Как започна всичко за теб?

Прописах почти случайно – искаше ми се да излея някакви емоции на лист хартия, под формата на нещо, което е в стихотворна форма и прилича на песен, защото нямах смелост да ги изкажа. Хареса ми усещането да пиша, и започнах да си търся истории и ситуации, които с лека художествена украска да пресъздам, отново в рими. И така до днес 😊

Literature

Какво е за теб изкуството?

Едновременно форма на изразяване и терапия. В тежки и трудни моменти, винаги се обръщам към изкуството – пиша, за да излея емоциите на хартия, слушам определена музика, или отивам на танци. Когато аз правя нещо, което се счита за изкусво – да пиша стихове, разкази или статии, или да танцувам –  това за мен е начин да представя света или събития от него през моите очи, да изразя мнение или емоция. 

Какво даваш и какво взимаш от изкуството и защо?

Давам най-вече време – единствения невъзобновяем ресурс. Никога не се замислям дали ще взема нещо и не очаквам да взема. Ако ми дадат усмивка, разбира се че няма да я върна.  

Стела Ангелова
Стела Ангелова - на обиколка по стадионите.

Завършени ли са, според теб, творбите ти? Как преценяваш, че са завършени?

Що се отнася до писането, когато нямам какво повече да добавя и прочитайки всичко, остава усещането за малко храна за размисъл (макар да е трохички), смятам стихотворението или статията/разказа за завършени. Колкото до танците, социалният танц свърша с последния акорд на песента или фрагмента от песен, на която се танцува, и може да изглежда незавършен. Ако говорим за хореография, там обикновено има конкретна композиция на микс от песни, и се предполага, че всяка хореография има интро, развитие, кулминация и финал.  

Какво означава Артист, за теб?

Никога не съм се замисляла. Може би, човек, който умее да създава положителни емоции и наслада за сетивата у другите хора, или да ги провокира да мислят в дадена насока. Картините, музиката, поезията и прозата, театъра, операта, танцовите изпълненя, комедийните скечове, сувенирите, които красят домовете ни и самите нас, са все продукти на изкуството, зад които стои много работа и усилия.

Кои са артистите, които те вдъхновяват?

Аз се вдъхновявам от всичко – от пейзажи, от хората около мен (повечето от които не се занимават с изкуство), от ситуации в ежедневието … Не бих казала, че има един или няколко души някъде там по света, които да отлича като вдъхновение. Оценявам всеки, който е постигнал нещо красиво или смислено (особено ако е и двете), със собствените си ръце, глас и идеи.

С кой/кои артист/и би създал колаборация и каква би била тя?

Има танцьори, с които с огрномно удоволствие бих направила хореография и би било често за мен, да танцувам на една стена с тях – например Атака и Алемана или Алекс и Дезире (известни бачата инструктори и танцьори).

Колкото до писането, бих се радвала, ако някой изпълнител реши да направи песен по някое от моите стихотворения. Много бих се развълнувала да чуя как би звучало нещо, което аз съм написала като лирика, под формата на завършена песен.

Каква е разликата между българските и чуждестранните потребители, според теб?

Аз съм от онези скромните артисит (ако изобщно мога да се нарека така), които прсвят изкуство в свободното си време и за удоволствие. Не съм имала възможност да изляза на международния мазар, за да мога да отговря адекватно на този въпрос.

Как смяташ, че се отразяват социалните мрежи на изкуството?

Да, и то като нож с две остриета. От една страна – по-лесно може да се популяризира дадено изкуство, но от друга – много по-лесно може да се краде/взаимства, без да се посочи кой е първоизточника.

Какво те кара да твориш?

Да, и то като нож с две остриета. От една страна – по-лесно може да се популяризира дадено изкуство, но от друга – много по-лесно може да се краде/взаимства, без да се посочи кой е първоизточника.

Необходима ли е муза, изобщо?

Зависи. Като работих в спортния всекидневник, със или без муза, анализите и статиите трябваше да се предадат до даден час през деня, за да се отпечатат и да излязат във вестника на следващия ден. Тогава, музата ми помагаше, но се научих да пиша и без нея, когато ме притискат крайни срокове 😊 За стихотворенията, където никой не ме гони, определено не мога да пиша без муза. Или пиша глупости, които не харесвам. За танците, музата е самата песен – всеки инструмент, вокал или бийт в нея.

Колко е важна публиката и защо?

Ако правипш изкуствоп само с терапевтичн а цел, не е нужна публика. Но това е частен случай. Ако правиш изкуство, което искаш да види бял свят, няма как да избягаш от среща с публиката. Или поне аз не се сещам как. Може би е по-важно, когато дойде време да представиш изкуството, което правиш, не дали ще има публика, а каква. Ако е правилната, реакцията й ще ти даде ценна обратна възка а това как се възприема изкуството, което правиш, дали и как въздейства.

Влияе ли ти потребителската оценка?

Не бих казала. Ако касае работни статии и разкази, да, защото все пак те се правят с цел хората да ги прочетат и да направя нещо – да дойдат на събитие, да се хранят по-здравословно, да се движат повече… Но за стихотворенията например определено не.

Има ли нещо от творчеството си, което не харесваш и защо?

Като си гледам старите стихотворения, ми става смешно. Някои са доста детски. Но няма стих или статия, която не си харесвам. Нито хореография.

Кой е любимият ти осъществен проект?

Два са – представянето на стихосбирката, която издадох, и една хореография, с която закрихме шоу-програмата на един от най-големите фестивали по бачата в Милано.

Какво искаш да разкажеш в бъдещите си проекти?

Останете с мен до края и ще разберете 😀

За какво мечтаеш?

Да си допиша романа на ангийски, който започнах да пиша в 11 клас. Но той е твърде далеч от довършване, така че засега само си мечтая 😀

Намираш ли грешки по пътя до тук?

Старая се като намеря, да си науча урока и да я оставям зад гърба си. Всички ние правим грешки, дори повече, отколко самите ние виждаме. Но стига да си научаваме уроците, можем да крачим уверено напред. То и без да сме ги научили можем, но тогава по-скоро въртим на едно място като хамстер в колело. Ако тръгна пак по същия път, по-скоро ще направя други грешки. Безгрешна няма да остана :D

 

Разкажи забавна случка с колеги?

Докато работех за всекидневника, един от българските отбори игра с македонски тим за евротурнирите, и колеги журналисти от Македония дойдоха, за да отразяват срещата. Излязохме с тях да пием кафе в деня преди мача, като те си говореха на македонски, а ние – на български. И се разбирахме без проблем. По едно време един от тях каза на моята колежка „Сакам да те побарам“ и тръгна да си рови в джоба. Ние двете с нея се опулихме и го загледахме стреснато, като тя беше на ръба да стане от масата. Колегата от Македония се притесни и започна да се обяснява. Тогава разбрахме, че на техния език „да те побарам“ значи „да те потърся“, което обикновено се използва за търсене по телефона. Та, се успокоихме и продължихме да си говорим културно с тях.

Разкажи за свой гаф?

Веднъж трябваше да отида с единия инструктор на участие на някакво събитие на открито в парка. Диджеят обаче обърка не само песента, но и стила дори! Успяхме да замажем положението и импровизирахме на суинг, но от много подскачане, непрекъснато ми падаха дънките и трябваше да си ги вдигнам в движение, докато танцувам, на всеки 10 секунди.

Какво не те попитахме, а е важно да знаем?

Дали имам закърняли таланти в сферата на изкуството 😀  Пяла съм в хор за народни песни няколко години в гимназията, където имах три сола (една тракийска и две родопски песни) и учителят ме агитираше да вляза в консерваторията. Така и не се опитах.

Стела Ангелова

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Scroll to Top