Ясен Василев е български музикант, който не е възможно да забравиш. Когато и да се срещнем с него, той винаги е с китара в ръка и свири, независимо дали е преди или след участие, на репетиция или чакайки нещо или някого. Ясен диша музика! Свири на китара от повече от 30 години и както сам казва
„Не зная точно как започна всичко, вманиачих се в китарата в момента, в който се сдобих с такава. „
Ето как отговори Ясен, на нашите въпроси:
Какво е за теб изкуството? Какво му даваш и какво взимаш от него и какво те кара да твориш?
Изкуството е начин да позная и покажа себе си. И давам и взимам каквото искам. А какво ме кара да творя – така съм устроен.
Завършени ли са, според теб, творбите ти? Как преценяваш, че са завършени?
Една творба е като ремонта вкъщи. Завършва, когато прецениш, че е завършена.
Кои са артистите, които те вдъхновяват?
Творците. Тези, които преживяват и чуждите произведения като свои.
Каква е разликата между българските и чуждестранните потребители, според теб?
Това е въпрос за дисертация. При всички положения светът е голям и има много различни „потребители“. Самата дума ме притеснява повече от възможните различия.
Как смяташ, че се отразяват социалните мрежи на изкуството?
Те са инструмент, като чука – с него можеш да забиеш пирон, но и да разбиеш главата на някого. Към момента според мен клонят към разбиването.
Необходима ли е муза, изобщо?
Ако вярваш, че я има.
Колко е важна публиката и защо?
Без нея няма муза.
Влияе ли ти потребителската оценка?
Доколкото съм екстровертен, или интровертен към дадения момент.
Как е по-лесно – Сам или със съмишленици и защо?
Разбира се, със съмишленици, стига да няма вътрешна конкуренция.
Разкажи ни за първия си проект?
Група “ Дали „. Изцяло авторска, прогресив рок група, с която правехме съвършена музика, въпреки младостта и неопитността си.
Разкажи ни за последния си проект?
Последните няколко са „Джаз формация София“, „Sweet’N Low“ и „3oto“, третата за жалост вече е в историята – именно поради различията в желанията на „потребителите“ и нашите такива. Това са тези, в които се занимавам с авторска музика. Иначе по клубните сцени се изявявам предимно с невероятната Яна Чакалска.
Има ли нещо от творчеството си, което не харесваш и защо?
За сега не. Може би съм самовлюбен.
Кой е любимият ти осъществен проект?
Не мога да кажа със сигурност. Най-много ми липсва „Midnight trio“ с Румен Бояджиев и Краси Андреев. С тази група съм се чувствал най обичан от публиката.
Какво искаш да разкажеш в бъдещите си проекти?
Още не знам кои са. Дано да са такива, за които може да се разкаже нещо.
За какво мечтаеш?
Имам всичко, за което мога да мечтая. По добре да не прекалявам.
Къде е твоята граница – финалната ти цел?
102 години, но в добро състояние.
Намираш ли грешки по пътя до тук?
Хиляди, но за повечето съм сигурен, че пак бих ги направил.
Разкажи забавна случка с колеги?
„Колеги, пеете неритмично, но за сметка на това фалшиво. “ – реплика на диригента в музикалния театър.
Разкажи забавна случка с фенове?
Веднъж напих група ирландски сондьори от нефтена платформа. Казаха ми, че такова нещо не са виждали.
Разкажи за свой гаф?
Най-стандартни са. Ходил съм без китара, започвал съм друго парче – това с оркестър има забележителен ефект. Като цяло „има дни, в които не върви“.
Пожелаваме на Ясен да не забравя китарата си, да продължава да твори и скоро да ни разкаже за следващият си проект!
А нашият екип обещава да ви информира за бъдещите проекти на Ясен!
Можете да последвате Ясен Василев във Facebook!
